За руската музика

Всяка музика, всяко изкуство, има своята публика. Много малко са истински безспорните произведения на изкуството, които докосват всеки от нас и оказват масово въздействие. В момента като такъв пример се сещам за Пролетта от Четирите сезона на Вивалди.

Защо се налага да правя такова дълго въведение?

Защото темата ми е за руската музика.

Едва ли някой ще постави под съмнение руската култура като цяло - от векове писатели, мислители, художници и композитори са имали влияние и са оставили следа в световната съкровищница.

И въпреки това, благодарение на геополитическите сблъсъци, Русия е натоварена с толкова емоции, с толкова негативни и позитивни пристрастия, че е много трудно да се погледне обективно на каквото и да е, свързано с тази страна.

Това - например - не е така за Съединените щати. Някак бариерата е поставена на друго място и много хора приемат културата на тази велика страна без да правят връзка с политиката.

Нека приемем, че тези силни страсти също са част от очарованието и спецификата, свързани с Русия и руската музика. Тези, които обичат Любэ, Висоцки или Лебс ще разберат за какво става дума.

Наистина - можем ли ние, хората от съвременното средно поколение - да приемем безразлично някоя популярна руска мелодия? До колко става дума за емоция и до колко - за чисто изкуство?

Да вземем за пример руските бардове с китара. Висоцки или Окуджава. Не е необходимо да си завършил консерваторията, за да кажеш, че чистата музикална стойност - било като композиция, било като изпълнение - не представлява нещо особено. Към това обаче се добавя поезията и се получава сплав, която може да те разтърси отвътре.

Самите ние свързваме тези песни с някаква носталгия или спомен. Да, руската музика е нещо особено.

Колко от детските песнички, които може да чуете по Радио Таганка, биха се харесали на съвременните деца? Но сме убедени, че ще се усмихнете, когато чуете "Улыбка".

И, защото свързваме парадите с празничност и приповдигнато настроение, а не с убийствата и жертвите на военната сила и техника - за това военните маршове ни харесват и ни карат да тактуваме в ритъма им.

Онлайн радио Таганка е ориентирано към българската публика на руската музика. Едва ли на друго място, още по-малко в Русия, ще се харесат компилациите, които ще чуете при нас. Това е така, защото това е руската музика такава, каквато е била при нас, преминала при нас и останала с нас.

Това не е просто музика, а емоции, спомени, романтика и носталгия. Това не е политика. Това е руска музика.